На всеки 10 години авторитетното издание на Британския филмов институт "Sight and Sound" (bfi.org.uk) анкетира най-изтъкнатите критици и режисьори от целия свят и въз основа на техните мнения публикува своя списък на 50-те най-хубави филми в историята на киното.
В излязлата поредна (седма!) класация на списанието за пръв път от половин век "Гражданинът Кейн" на Орсън Уелс е изместен от първото място. Начело в авторитетния списък (вижте тук) на най-добрите филми на всички времена е излязъл "ШЕМЕТ" (Vertigo) на Алфред Хичкок.  

Това наистина е малко очаквано събитие, отразяващо обаче забелязващата се промяна в отношението към киното в наши дни. До момента Sight&Sound е публикувало 6 пъти обобщени класации на най-великите филми на всички времена, като се почне от 1952 г. и в пет от тях неизменно на първо място е поставян филмът на Орсън Уелс „Гражданинът Кейн“ (Citizen Kane), създаден през 1941 г. Тази постоянност наистина респектира, поради което в публикацията си от началото на май тази година си позволих да заявя, че именно това е филмът, който не се страхува от времето и въпреки появата на нови майсторски творби, през последните 50 години неизменно остава начело. Това ме караше да очаквам, че просто няма кой да измести "Гражданинът Кейн" от лидерската позиция.
Но ето, че неочакваното се случи. И „ШЕМЕТ“ вече оглавява този престижен списък. Знаменитият Алфред Хичкок, спечелил си име като ненадминат майстор на съспенса, го заснема през 1958 г. в стила на психологическия трилър. Главните роли изпълняват Джеймс Стюърт, Ким Новак и Барбара Бел Гедис. В основата на сюжета е разказът за пенсиониран полицай, нает от свой далечен познат като частен детектив, за да проучи странното поведение на неговата съпруга.
Първоначално филмът получава твърде противоречиви отзиви, но с годините постепенно е преосмислян и все по-високо оценяван, за да достигне до сегашния си триумф.  За пръв път започва да попада в класациите на най-добрите филми на всички времена скоро след смъртта на своя създател през 1980г.
В най-новата класация са участвали общо 846 филмови критици, кинематографисти и разпространители от цял свят. Неин организатор е Британският филмов институт и по-специално сп. „Sight and Sound“ (bfi.org.uk).
В топ 10 на новия списък промяната е свързана не само с лидера. Освен „Шемет“, който измества от първото място „Гражданинът Кейн“ (вижте топ 10 в класацията от 2002 г.) има още едно разместване в челната тройка. Сега вече на трето място е класиран филмът на Ясудзиро Одзу „Токийска история“ (Tokyo Story, 1953), който в предишната класация заемаше пета позиция. Той е изместил „Правилата на играта“ (La Règle du jeu, 1939) на Жан Реноар от третото място.
Изненадващо е, че „Броненосецът Потьомкин“ (The Battleship Potemkin, 1925) на Сергей Айзенщайн е изпаднал от челната десятка до 11-о място. В замяна на това пък друг руски (съветски) филм, при това документален – „Човекът с кинокамерата“ (1929) на Дзига Вертов е намерил място в нея. Отново е попаднал в топ 10 и „Търсачите“ (The Searchers, 1956) на Джон Форд, който бе на пета позиция в класацията от 1992, но го нямаше сред първите десет в последната класация от 2002 г.
И за да обобщя, ще кажа, че от първите десет в предишната класация през 2002 г. са отпаднали "Кръстникът" и "Кръстникът II" (The Godfather and The Godfather Part II, 1972 и 1974) - на Франсис Ф. Копола - от четвърто, сега на 21-во и 31-во място,  "Броненосецът Потьомкин" на Сергей Айзенщайн - от седмо, сега на 11-то място и "Аз пея под дъжда" (Singin' in the Rain, 1952), който е бил на десето, а сега е на 20-то място.
Пълният списък на 50-те най-хубави филми на всички времена, обявен от сп. "Sight &Sound" може да видите тук.

Френски филм спечели „Златен леопард“ в 65-ото издание на престижния международен кинофестивал в швейцарския град Локарно, който се проведе от 1 до 11 август. Международното жури, ръководено от носителя на „Златна палма“ в Кан Апичатпонг Верасетакул (Apichatpong Weerasethakul), присъди главната фестивална награда на филма „Момичето отникъде“ (LA FILLE DE NULLE PART) на 68-годишния френски режисьор Жан-Клод Брисо.
„Това е един филм, посветен на киното, който е направен от възрастен режисьор със сърце на младеж“, - заяви прочутият тайландец на пресконференцията, дадена от журито след обявяването на наградите.
Специалната награда на журито спечели американската комедия „Някой горе ме харесва“ (Somebody Up There Likes Me) на режисьора Боб Байнтън (Bob Byington). Филмът обаче не е римейк на прочутата боксьорска драма с Пол Нюман от 1956 г., носеща същото заглавие.
Наградата за най-добър режисьор бе връчена на китаеца Ying Liang за филма му „Когато падне нощта“ (When Night Falls), който е копродукция на Южна Корея и Китай.
За най-добра актриса бе обявена Ан Най (An Nai) за нейното изпълнение във филма „Когато падне нощта“ (When Night Falls).
Награда за най-добър актьор получи Валтер Заабел (Walter Saabel) за ролята си в австрийския филм „Светлината на деня“ (Der Glanz des Tages/The Shine of Day).
За най-добър дебют в игралното кино бе отличена китайката Fang Song за филма й „Memories Look At Me“ (Ji yi wang zhe wo).
В рамките на 65-ия кинофестивал в Локарно бяха наградени за цялостно творчество две от емблематичните звезди на европейското кино: Шарлот Рамплинг и Ален Делон.
Шарлот Рамплинг представи в Локарно и най-новия си филм – психологическия трилър „Аз, Анна“ на режисьора Барнаби Сауткомб.

Оливие Пер, бивш селекционер на „Петнайсетдневката на режисьорите“ в Кан, а от миналата година артистичен директор на фестивала в Локарно, припомни, че заради изяите си във филми на знаменитости, като Ларс фон Триер, Уди Алън, Франсоа Озон, Лиляна Кавани и Нагиса Ошима, Шарлот Рамплинг заслужено е смятана днес за една от най-загадъчните и завладяващи актриси на световното кино. В нейна чест фестивалът представи и знаменития филм „Нощен портиер“ на Лилиана Кавани (1974), както и „Под пясъка“ на Франсоа Озон (2000). 
А кариерата на Ален Делон бе отбелязана с нейния блестящ старт във филма на Лукино Висконти „Роко и неговите братя“ (1960).

С почетен „Златен леопард“ бе удостоен френският режисьор Леос Каракс (Leos Carax), завърнал се с гръм и трясък неотдавна в Кан с новия си филм „Свещени мотори“ (Holy Motors), както и популярният актьор и режисьор Гаел Гарсиа Бернал (Gael Garcia Bernal), който стана най-младата звезда, отличена с почетна награда за принос в киното.  Мексиканецът е едва 33-годишен.
В чест на легендарния основател на френсата „Нова вълна“ Жан-Люк Годар, който е швейцарски гражданин, бе показан документалният филм на Фабрис Араньо „Жан-Люк Годар“.

Тази година по време на фестивала в Локарно бе организирана пълна панорама на творчеството на прочутия холивудски режисьор от австрийски произход Ото Преминджър.

За съжаление, българското кино за пореден път напълно отсъстваше от многобройните фестивални програми.
Източник: официалният сайт на 65-ия кинофестивал в Локарно

Със самоубийство завърши живота си прочутият холивудски кинорежисьор Тони Скот (Tony Scott), създател на филмови хитове, като „Toп гън“ (с Том Круз), „Истински романс“ (с Крисчън Слейтър), „Фенът“ (с Робърт Де Ниро) „Мъж под прицел“ (с Дензъл Уошингтън) и др. Той е избрал да прекрати своя жизнен път, скачайки вчера от моста Винсънт Томас (Vincent Thomas Bridge) в едно от предградията (Сан Педро) на Лос Анджелис, съобщават световните медии. Тони Скот е по-малкият брат на друг знаменит режисьор – Ридли Скот. Роден е на 21 юни 1944 г. в Норт Шилдс, Великобритания. В началото на своята кариера усъвършенства режисьорските си умения, снимайки телевизионни реклами, а впоследствие и сериали.
Дебютира в игралното кино през 1983 г. с „Гладът“ (The Hunger), в който участват Катрин Деньов и Дейвид Бауи.
Налага се в Холивуд след касовия успех на филма „Топ Гън“, излязъл през 1986 г.
С участието на Том Круз заснема и „Дни на грохот“ през 1990 г. Режисирал е общо 26 филма, утвърждавайки се като един от най-големите майстори на екшън киното. Освен с гореизброените заглавия става много популярен още и с „Аленият прилив“ Crimson Tide, 1995), „Обществен враг“ (Enemy of the State, 1998) и др. Последният му режисьорски филм, излязъл по екраните е „Неудържим“ (Unstoppable, 2010), в който за пореден път поверява главната роля на любимия си актьор Дензъл Уошингтън.

Тони Скот дълги години работи като партньор на своя брат Ридли Скот, участвайки и в продуцирането на някои от неговите филми – например на последния му хит „Прометей“, който излезе в началото на това лято.
От третата си съпруга (Дона), за която се оженва през 1994 г., Тони Скот има две деца.

От 31 август до 6 септември във Варна ще се проведе за двадесети път Международния кинофестивал „Любовта е лудост”. В рамките на това юбилейно издание във Фестивалния и конгресен център на морската ни столица ще бъдат представени рекорден брой филми (над 70!) от 24 страни на четири континента, като 12 от тях ще се съревновават за „Златната Афродита“ – голямата награда в в конкурсната програма.

Председател на петчленното международно жури тази година е проф. Станислав Семерджиев, изпълнителен директор на Световната асоциация на филмовите и телевизионни висши училища, председател на Българската асоциация на филмовите, телевизионните и радиосценаристи.
Очаква се по червената пътека за официалното откриване на 31 август вечерта да преминат някои от най-известните български кинотворци, като Гинка Станчева, Анжел Вагенщайн, Никола Анастасов, Христо Мутафчиев, Мария Статулова, Мартина Вачкова, Искра Радева, Борис Луканов, Анри Кулев, Иван Павлов, Луиза Григорова, Любен Чаталов, Асен Блатечки, Деян Донков, Радина Кърджилова, Александра Сърчаджиева, Джоко Росич, Георги Стоянов, Добринка Станкова, Андрей Слабаков, Ернестина Шинова, Биляна Петринска, Георги Мишев, Захари Бахаров, Параскева Джукелова, Лилия Маравиля, Ани Пападопулу, Станимир Трифонов и др.

Фестивалът ще бъде открит с премиерна прожекция на българския филм „АЗ СЪМ ТИ“ на режисьора Петър Попзлатев, когото родната публика навярно помни с по-ранните му ленти: „Аз, Графинята“ (1989), „Нещо във въздуха“ (1994), „И Господ слезе да ни види“ (2003), „Нашите деца“ (2005). 
В новия му филм участват: Жанет Спасова, Ирмена Чичикова, Миляна Ленак, Ованес Торосян, Владимир Пенев, Пенко Господинов, Михаил Билалов и др.

Друг български филм („СЛЪНЧЕВО“) на режисьора Илия Костов и с участието на Роберт Янакиев, Николай Сотиров, Лилия Маравиля, Васил Банов и др. пък ще участва в надпреварата за голямото фестивално отличие. Негови съперници са заглавия от: Германия („БАРБАРА“), САЩ („ОТЧУЖДЕНИЕ“), Украйна („МИНАВАЩИЯТ ПРЕЗ ОГЪН“), Полша („ПИСМА ДО ДЯДО КОЛЕДА“), Унгария („АВАНТЮРА“), Франция („ТЕ“), Русия („2 ДНИ“), както и копродукциите от Русия, Франция, Германия и Киргизстан („ПРАЗЕН ДОМ“), от Гърция, Румъния и Италия („ЛЮБОВ ЗАВИНАГИ“), от Унгария, Германия и Великобритания („БИБЛИОТЕКА ПАСКАЛ“) и от Турция и Германия („В ПЛАМЪЦИ“).
Със специални ретроспективни програми ще бъдат отбелязани 90-годишнината на сценариста Анжел Вагенщайн, 80-годишнината на актрисата Гинка Станчева, 80-годишнината на режисьора Андрей Тарковски (за която от Москва ще пристигне Наталия Бондарчук, изпълняваща главната роля в „Соларис”) и 75-годишнината на режисьора Андрей Кончаловски.
Две отделни програми от филми са посветени на непознатото кино на Изтока – Иран и Турция.
Съвместно със сп. „Кино” пък ще бъде организирана кръгла маса на тема „Киното и краят на света” с участието на водещи български киноведи и творци.

ХХ международен филмов фестивал „Любовта е лудост” е организиран със съдействието на Министерството на културата, Община Варна, Изпълнителна агенция „Национален филмов център”, ВМС, дипломатически мисии и културни представителства и благодарение на материалното помощ от страна на банки, казина, ресторанти и други частни фирми. Автор на плаката и визията на фестивала е художникът Димитър Трайчев. Статуетката „Златната Афродита” е дело на скулптора Пламен Братанов, а медалите са изработени от младата художничка Мина Панайотова.

След тържествената церемония по награждаването на 6 септември, фестивалът ще бъде закрит с прожекция на филма „Алберт Нобс“ с номинираната за "Оскар" Глен Клоуз.  

Ким Ки-дук спечели голямата награда „Златен лъв“ на 69-ия кинофестивал във Венеция със своя 18-и филм „Пиета“. Миналата година носител на статуетката бе „Фауст“ на руснака Александър Сокуров.

Знаменитият южнокорейски режисьор победи в конкуренция с някои от най-изявените световни майстори на киното, като Терънс Малик, Пол Томас Андерсън, Оливия Асаяс, Марко Белокио, Такеши Китано, Брайън де Палма, Улрих Зайдел и др.
51-годишният Ким Ки-дук, който преди 8 години спечели във Венеция малкия „Златен лъв“ и наградата на критиката за филма си „Стик №3“ (Bin-jip), заяви при получаването на най-голямото отличие в досегашната си кариера: „Искам да благодаря на всички, които допринесоха за този филм, както и на Венеция, на фестивала и на цялата италианска публика, а накрая и на членовете на журито“. Развълнуваният режисьор изпя корейската песен „Ариран“, която е в основата на едноименния му докуметален филм, посветен на кризата, изживяна от него преди две години.
Новият филм на корееца „Пиета“ се превърна в истинско събитие на Венецианския кинофестивал. Неговото съвършенство във всичките му компоненти — сценарий, режисура, операторска работа и актьорска игра — стана очевидно още след първата му прожекция за представителите на медиите.
Международното жури във Венеция тази година бе председателствано от американския режисьор Майкъл Ман. То отличи със „Сребърен лъв“ за режисура Пол Томас Андерсън за „Учителят“ (The Master), а наградата „Купа Волпи“ (Coppa Volpi) за най-добра мъжка роля получиха главните изпълнители във филма: Филип Сеймур Хофман и Хоакин Феникс. „Учителят“ бе удостоен и с наградата на международната критика (FIPRESCI). Според признанието на самия режисьор, новият му филм е бил вдъхновен от живота на Рон Хъбард, основател на църквата на сциентологията.
Със специалната награда на журито бе отличен филмът „Рай: вяра“ (Paradies: Glaube) – втора част от трилогията на австриеца Улрих Зайдел. Неговото представяне във Венеция предизвика бурна реакция на възмущение, заради радикалното му отношение спрямо католицизма. Представителите на една религиозна организация дори подаде иск в съда срещу режисьора, снимачния екип и организаторите на фестивала.
Темата за религията и отношението към нея се оказа ключова за 69-ото издание на прочутия кинофестивал. Програмата, съставена от новия програмен директор Алберто Барбера (Alberto Barbera), се отличаваше със своята концептуалност, подчинена на религиозните сюжети.
Израелският филм „Да запълниш празнотата“ (Lemale et ha'halal) също бе свързан с тази тема. А Хадес Ярон (Hadas Yaron), която играе 17-годишна хасидка, омъжила се за съпруга на покойната си сестра, заслужи „Купа Волпи“ (Coppa Volpi) за най-добра актриса.
Автобиографичният филм на Оливие Асаяс „Нещо във въздуха“ (Apres mai), посветен на студентските бунтове във Франция през 1968 г., спечели наградата за най-добър сценарий.
Наградата „Марчело Мастрояни“ за начинаещ актьор бе връчена на Фабрицио Фалко, за ролите му в „Това бе синът“ на Даниеле Чипри и „Спящата красавица“ на Марко Белокио.
69-ият Венециански кинофестивал се проведе от 29 август до 8 септември. Пълният списък на наградените филми може да видите в официалния сайт на фестивала.

Европейската киноакадемия публикува списъка на игралните филми (47 на брой тази година), предложени за номиниране за европейските филмови награди, които ще бъдат връчени за 25-ти пореден път. Това ще стане на тържествена церемония, която ще се проведе на 1 декември във Валета – столицата на Малта.
В края на ноември ще научим кои са номинираните за награди филмови заглавия.
Сред претендентите е и българският игрален филм „Кецове“ с режисьори Иван Владимиров и Валери Йорданов. Миналата година в списъка бе включен „Аве” (реж. Константин Божанов), а преди това -  „Зад кадър” (реж. Светослав Овчаров) и „Източни пиеси“ (реж. Камен Калев). За съжаление, досега нито един български игрален филм не е попадал в краткия списък на номинираните за награди филми.
Документалното ни кино има по-голям успех, защото на два пъти режисьорката Адела Пеева бе на крачка от спечелването на наградата за най-добър европейски документален филм с „Чия е тази песен“ и „Развод по албански“, които бяха сред номинираните през 2003 и 2007 г. 
Повече за всеки от филмите, включени в тазгодишния списък, може да научите от официалния сайт на европейските филмови награди.

Завърши 37-ият международен кинофестивал в Торонто, проведен от 6 до до 16 септември. Форумът в най-големия канадски град е един от четирите водещи кинофестивала на света. Другите три са тези в Кан, Венеция и Берлин.
Наградите в Торонто се връчват от публиката (BlackBerry People's Choice Award), според броя на гласувалите зрители.

За най-добър игрален филм тази година бе обявен „Silver Linings Playbook“ на американския режисьор Дейвид О. Ръсел (David O. Russell), познат у нас с филмите си „Трима крале“ (1999) и „Боецът“ (2010).
Главните роли в новата му творба изпълняват Брадли Купър, Дженифър Лоурънс и Робърт Де Ниро. В нея се разказва Фильм за бивш учител (Брадли Купър), който се опитва да започне нов живот след продължително лечение в психиатрична клиника.

Наградата за най-добър документален филм спечели „Artifact“ (реж. Bartholomew Cubbins), посветен на съвременната музикална индустрия и показващ отблизо трудното всекидневие и проблемите на известния певец и актьор Джаред Лето и неговата група „30 seconds to Mars“, свързани с издаването на третия им албум „This Is War“.

За победител в секцията „Полунощно безумие“, включваща ужаси, фантастика и екшъни, публиката избра черната комедия „Седем психопати“ (Seven Psychopaths) на известния драматург, сценарист и режисьор Мартин Макдона (Martin McDonagh), в която участват Колин Фарел, Уди Харелсън, Сам Рокуел, Кристофър Уолкън, Том Уейтс и др. 

За сценария на предишния си филм „В Брюж“ Мартин Макдона бе номиниран за Оскар“ през 2009 г.
Наградата за най-добър канадски игрален филм спечели „Laurence Anyways“ на Ксавие Долан – новата надежда на канадското кино, а с отличията за дебют бяха отличен две канадски продукции - трилърът „Antiviral“ на Брандън Кроненбърг, който е син на знаменития режисьор Дейвид Кроненбърг, и драмата „Blackbird“ (реж. Jason Buxton).
И накрая наградите на международната критика (FIPRESCI) бяха спечелени от Франсоа Озон, чийто трилър „In the House“ участва в секцията „Специални прожекции“ и от шведския режисьор Mikael Marcimain, чиято остросюжетна драма „Call Girl“ бе представена в програмата „Откритие“. Именно в нейните рамки се състоя и световната премиера на новия български филм „Цветовете на хамелеона“ – режисьорски дебют на известния наш оператор Емил Христов. Сценарият е на Владислав Тодоров по собствения му роман „Цинкограф“. Главните роли изпълняват Руши Видинлиев и Ирена Милянкова. Участват още Самуел Финци, Михаил Билалов, Деян Донков, Христо Гърбов, Руси Чанев и др.
Източник: официалният сайт на 37-ия кинофестивал в Торонто
 

Драматичният сериал „Homeland“ (Отечество) и комедийният „Modern Family“ (Съвременно семейство) са големите победители в 64-ата церемония по връчване на наградите „ЕМИ“ (телевизионните „Оскар“-и), които се присъждат на най-добрите праймтайм продукции в телевизионния ефир на САЩ.

След като през последните четири години „Mad Men“ (Момчетата от Медисън Авеню) неизменно получаваше „Еми“ за най-добра драматична поредица, сега сериалът „Homeland“ (Отечество) прекъсна тази доминация, съобщиха световните медии.

Номинациите са в 27 категории, включително и такава за изключителни заслуги. Наградите „ЕМИ“ са сред най-вълнуващите и престижни събития в историята на американската телевизия. Номинациите бяха обявени на 19 юли 2012, а сред най-споменаваните заглавия бяха „Момичета“, „Модерно семейство“, „Успокой топката“,„Престъпна империя“, „Отечество“, “Момчетата на Медисън Авеню“, „Игра на тронове“, „Смяна на плана“, „Шерлок“. Самата церемония се състоя на 23 септември 2012 г. с водещ Джими Кимел.

Сериалът „Homeland“, излъчван по канала Showtime от есента на 2011 г., бе удостоен с още няколко отличия. Изпълнителят на главната роля Деймиън Луис победи в категорията за най-добър актьор в конкуренция с колегите си Джон Хам от „Mad Men“, Брайън Кранстън от „Breaking Bad“ (В обувките на дявола) и Стив Бушеми от „Престъпна империя“.

Клеър Дейнс пък донесе на „Homeland“ наградата за най-добра актриса, надделявайки в съревнование с Кейти Бейтс („Harry's Law“), Глен Клоуз („Damages“), Джулиана Маргулес („The Good Wife“) и Елизабет Мос от сериала „Mad Men“, който изненадващо този път остана без нито една награда.
Успехът на психологическия трилър „Homeland“ дойде точно седмица преди премиерата на втория сезон на поредицата.

Джон Крайър бе отличен с награда „Еми“ за най-добър актьор в комедиен сериал за ролята си на Алън в „Двама мъже и половина“ в конкуренция с Алек Болдуин („30 Rock“ (Рокфелер плаза 30) и Джим Парсънс („Теорията за големия взрив“), а при актрисите в същия жанр бе наградена Джулия Луис-Драйфус от „Veep“.
„Двама мъже и половина“ донесе награда и на Кейти Бейтс за най-добро гостуващо участие – в един от епизодите през изминалия сезон тя се превъплъти в „призрака на Чарли Харпър“ – героят на Чарли Шийн, който, както е известно, вече е изваден от сюжета на сериала.

Кевин Костнър, който през последните години няма много участия в киното и телевизията, ознаменува завръщането си с „Еми“ за актьор в главна роля в минисериал с ролята си на Уилям Хетфийлд в „Hatfields & McCoys“, а негови съперници в същата категория бяха Бенедикт Къмбърбач („Шерлок“) и Уди Харелсън („Game Change“).
„Hatfields & McCoys“ излъчи още един победител, също добре познат на зрителите с изявите си в киното – Том Беринджър, който спечели „Еми“ за поддържащ актьор в минисериал. Наградата за поддържаща актриса в минисериал бе връчена на Джулиън Мур за изпълнението й на ролята на Сара Пейлин от Републиканската партия на САЩ в „Game Change“. Тя победи в конкуренция с Ашли Джъд („Missing“) и Никол Кидман („Hemingway & Gellhorn“).
Аарън Джонсън пък спечели за втори път „Еми“ за поддържаща роля за ролята си на Джеси в „Breaking Bad“, а от актрисите във второстепенни роли победи Джули Боуен от „Modern Family“ – сериалът победил в категорията за най-добър комедийна тв-поредица.
Повече подробности за всички награди може да прочетете в сайтовете:  IMDB, dnevnik.bg, guardian.co.uk

В Битоля бяха раздадени наградите на кинофестивала „Братя Манаки“. Зорница Йончева – Даниловска информира читателите на „Другото кино“ от мястото на събитието.

33-ото издание на международния фестивал на филмовата камера „Братя Манаки“ се проведе в Битоля от 15 до 21 септември. Това е най-старият кино форум, в който главно действащо лице е кинооператорът.
Международното жури в състав – председател операторът Фред Калеман („Торинският кон“) и членове - Миладин Чолакович („Бял, бял свят“), Виржини Сен Мартен („Аз съм от Тито Велес“), актьорът Илия Пенушлиски и режисьорът Дамян Козоле („Резервни части“) имаха трудната задача да определят носителите на наградите: Бронзова, Сребърна и Златна камера 300.

Тази година Благой Куновски–Доре бе направил необичайна селекция филми, заснети в различни визуални стилове: „Сред мрак“ (In Darkness) с оператор Йоланда Дилевска и режисьор Агнешка Холанд, черно-белият „Табу“ (Tabu) на оператора Руи Покаш и режисьора Мигел Гомес, „Реалност“ (Reality) с оператор Марко Онорато и реж. Матео Гароне. Присъствието на двата руски филма „Бедуин“ (оп. Алексей Родионов и реж. Игор Волошин) и „Да се живее“ (оп. Алишер Хомидходжаев и реж. Василий Сигарьов) напомни за руската традиция в кино изображението. „Това трябва да е мястото“ (оп. Лука Бигаци, реж. Паоло сорентино), „Atomic age” – режисьорски дебют на Елена Клоц с оператор Хелене Лувърт (“Пина“), два китайски филма – „Мистерия“ и „Wight deer plain“.
Усещах някаква малка празнота, липсваше ми магията на „Имало едно време в Анадола“ и „Меланхолия“ на Триeр, които се открояваха в миналогодишната селекция на фестивала. Според мен, като очевидец за пети пореден път, фестивалът доказа, че е навлязъл в своята зряла възраст.

Разделен на отделни програмни модули - наравно с конкурсната програма върви паралелно и програмата „Нови визии“, която тази година даде своята награда за новаторство в кино изображението на филма „My brother the devil”, в който през погледа на режисьорката Сали Ел Хосайни и оператора Дейвид Рийдекер е показан живота на арабското общество в Лондон и взаимоотношенията между двама братя.

Интересна част от фестивала е и документалната програма, селектирана по прекрасен начин и тази година от Гена Теодосиевска – както тя самата се изрази много точно - това е „филмов блог на реалността“. Несъмнено най-очакваната част в програмата са срещите с големите художници на визуалното изкуство.

Всяка година се връчват две награди за особен принос в киноизкуството и награда за цялостно творчество. 33-тото издание ще се запомни с присъствието на Кристиан Бергер. Операторът, заснел филмите на психолога в съвременното кино Михаел Ханеке – „Скрито“, „Видеото на Бени“, „Пианистката“.

С огромен интерес бе посрещнат и другият лауреат на Златна камера 300 за цялостно творчество - маестро Лучано Товоли. Енергичен, магичен, емоционален и много забавен той разказа за работата си с големите майстори на световното кино – Микеланджело Антониони, Еторе Скола, Марко Ферери, Нани Морети, Морис Пиала и др.
Лучано Товоли сподели с публиката своето мнение за документализма и фееричността, характеризиращи неговия уникален операторски стил. Маестро Товоли е инициатор и един от основателите на Европейската федерация на кинооператорите „ИМАГО“. ИМАГО от дълги години в лицето на Найджъл Уолтърс е партньор на „Братя Манаки“. С подкрепата на ИМАГО миналата година в Битоля пристигна Данте Спиноти и Бруно Дел Бонел. Тази година Найджъл Уолтърс инициира конференция на кинооператорите от балканските страни. Паралелно с това бе прожектиран и филмът „Side by Side”. Идеята на филма е да покаже науката, изкуството и въздействието на дигиталното кино. Киану Рийвс разговаря с различни оператори и режисьори за промяната в стилистиката на кино изображението, която дигиталната камера налага. За възможността да преминаваш много по-лесно в сюреалистичното изображение с техническите възможности, които предлага дигиталната техника. Данте Спиноти беше казал, че докато киноизкуството се интересува от човека и човешките взаимоотношения, и дигиталната камера ще го снима.

Сред специалните гости на фестивала в Битоля тази година бе Катрин Деньов - гранд дамата на френското и европейското кино, която получи лично специална награда Златна камера 300 за цялостен принос в киноизкустгвото.

Златната камера 300, камерата с която братя Манаки са снимали на Балканите бе връчена на полската операторка Йоланда Дилевска за богатата визуалност на филма „Сред мрак“ режисиран от Агнешка Холанд.
Сребърна камера бе присъдена на руския оператор Алишер Камидходжаев за филма
„Да се живее“ (Жить).
Бронзова камера получи Лука Бигаци за филма „Това трябва да е мястото“ (This Must Be the Place) на известния италиански режисьор Паоло Сорентино.
Цялото това вълшебство от образи, нямаше да се случи без прекрасната Лабина Митевска, директор на фестивала. А приказното шоу режисирано от Теона Митевска и сценографски решено от Вук Митевски, разиграно при церемонията по откриването и закриването на фестивала затвърди мотото„Продължавай да създаваш“ под което премина 33-тото издание на „Братя Манаки“ . Продължавай да създаваш образи, мисли, чувства, истории...
Снимки: официалният сайт на 33-ия кинофестивал "Братя Манаки"

Стойностното кино има все по-голяма притегателна сила за младите хора. Доказва го пълният салон на Дома на киното всяка понеделник вечер. Инициативата „София Филм Фест за учащи” създаде своя аудитория и с всяка следваща програма екипът на Арт Фест се стреми да поддържа будно любопитството на публиката.

„София Филм Фест за учащи” е програма на Дома на киното, чиято цел е представяне на европейски, български и алтернативни на Холивуд филми пред младежка аудитория. Входът е безплатен за ученици и студенти. Програмата се организира от Арт Фест с подкрепата на Националния филмов център и Столична община. Инициативата стартира през есента на 2009 година. Три години по-късно вече започва нейният ДЕСЕТИ семестър!
През 2010 – годината на българското кино, СФФУ реализира и още една инициатива – „Десетилетие на българското кино”. Програмата включи 34 от най-успешните български филми, създадени през изминалото десетилетие, и се радваше на голям интерес от страна на младежката публика на Дома на киното. Във всяка следваща програма е предвидено представяне на най-новите български филми, които отново изпълват залата на Дома на киното с млади хора, с желание да видят за първи път или да се срещнат отново с най-актуалното от света на киното у нас.

Не бихме пропуснали да споделим отново, че ВСИЧКИ активни участници в програмата „София Филм Фест за учащи” се ползват със специални привилегии – не само по време на София Филм Фест през март, когато могат да посещават на извънредно ниски цени всички филми и определени заглавия са безплатни за тях. През лятото на 2012 година Домът на киното за втори път имаше за задача да избере един представител от своята публика, който да участва в младежкото жури на фестивала във Венеция. Нашият избранник беше Анастас Пунев, който от няколко години е член на общността „София Филм Фест за учащи” и той самият е поканен на първата прожекция в програмата от новия семестър, за да сподели впечатления от работата си в журито „27 пъти кино”, организирано от Europa Cinemas в партньорство с Европейския парламент, програмата „Венециански дни” (Venice Days / Giornate Degli Autori) и Cineuropa.
И новият, ДЕСЕТИ семестър, ще продържи традицията всеки филм да бъде придружен от представяне и разговор с публиката – за символични домакини на прожекциите отново сме поканили режисьора Георги Дюлгеров, преподавател в НБУ, киноведа Антония Ковачева, председател на Гилдията на българските кинокритици, както и Андроника Мартонова, специалист по азиатско кино в Института за изследване на изкуствата. Филмите са с вход свободен за ученици и студенти.
Програмата включва 12 европейски и световни заглавия. Тя стартира на 1 октомври с представяне на предизвикателния нов документален филм на Светослав Драганов – „Град на мечти”. Младата публика ще има възможност да се срещне с фестивалния хит на Константин Божанов „Аве”, най-новия филм на Людмил Тодоров – „Миграцията на паламуда”, както и „Зад кадър” на Светослав Овчаров. Всички изкушени киномани ще имат възможност да видят Оскаровия фаворит за 2012 година „Артистът” - черно-бял реверанс на режисьора Мишел Азанависиус към епохата на нямото кино; прекрасно разказаната и много лична възможна история на Мерилин Монро във филма на Саймън Къртис „Моята седмица с Мерилин”; поредната интригуваща история, излязла изпод перото на неуморния Уди Алън – „Полунощ в Париж”, както и два безспорни фестивални хита – „Раздяла” на Асгар Фархади, с Оскар за чуждоезичен филм, и „Имало едно време в Анадола”, най-новата творба на майстора-разказвач Нури Билге Джейлан, удостоен с голямата награда на журито и номиниран за „Златна палма” в Кан 2011. Срещата с източното кино ще бъде с епоса на Джон Ву „Кървавите скали”, ще бъде представен и един от най-добрите шпионски филми, правен в последните няколко години – „Дама, поп, асо, шпионин” на Томас Алфредсон, както и уникалната класика на Андрей Тарковски „Сталкер”.
Публиката на „София Филм Фест за учащи” има възможност да попълва традиционните анкети в Дома на киното, чрез които научаваме какви са впечатленията и желанията на младите зрители – програмите, които им предлагаме, са съобразени с отзвука от миналите „семестри” на инициативата. Всички ценители на стойностното кино са добре дошли в Дома на киното!
Източник: прес офис на международния София Филм фест

Завърши 31-ият Фестивал на българския игрален филм „ЗЛАТНА РОЗА“, който се проведе във Варна от 5 до 11 октомври.

Голямата награда „ЗЛАТНА РОЗА“ за най-добър пълнометражен филм спечели филмът „Цветът на хамелеона“ в лицето на сценариста Владислав Тодоров, режисьора Емил Христов и изпълнителя на главната мъжка роля Рушен Видинлиев.  Журито с председател Иван Павлов и членове - Нели Димитрова, Николай Лазаров, Камен Воденичаров и Янко Терзиев аргументира своето решение по следния начин: „Отличието се връчва за гражданската смелост, силата на сатирата и единството на идея, жанр и визия, с които е показана уязвимостта на обикновения човек във време на политически ужас и исторически абсурд“.

Голямата награда ЗЛАТНА РОЗА за най-добър късометражен филм бе присъдена на „Парафиненият принц“, в лицето на режисьора Павел Веснаков за „силата на реализма и емоционалната ударност, с които постига болката на едно поколение“.

Със специалната награда на журито и на град Варна бе отличен филмът „Аз съм ти“, в лицето на продуцента и режисьора Петър Попзлатев „за оригиналността на концепцията и артистичния финес, с които разказва драмата на нестандартната личност в две български епохи“. Наградата за най-добър режисьор спечели Петър Попзлатев с филма „Аз съм ти“.

Наградата за най-добър сценарий бе присъдена на писателя Димитър Динев и Аня Саломоновиц за копродукцията с българско участие „Испания“ с режисьор Аня Саломоновиц.

Наградата за операторско майсторство взе Крум Родригес за работата си във филма „Цветът на хамелеона“.

Наградата за най-добра актриса си поделиха Жанет Спасова и Ирмена Чичикова за ролите си във филма „Аз съм ти“.

Наградата за най-добър актьор спечели Христо Мутафчиев за изпълнението си във филма „Миграцията на паламуда“ (реж. Людмил Тодоров).

Наградата за дебют бе присъдена на филма „Вяра, любов и уиски“, в лицето на режисьора Кристина Николова „за заявения авторски почерк и за поетичния реализъм, с който споделя една лична и едновременно общовалидна история“. 
С наградата на Съюза на българските филмови дейци (СБФД) бе удостоен филмът „Джулай“ (реж. Кирил Станков). Наградата на гилдия „Критика“ към СБФД бе присъдена на филма „Аз съм ти“ ( реж. Петър Попзлатев). 
Наградата на публиката спечели филмът „Чужденецът“ (реж. Ники Илиев). 
Наградата на акредитираните журналисти на 31-ия фестивал на българския игрален филм бе дадена на филма „Цветът на хамелеона“ (реж. Емил Христов).

Наградите „Готам“ (Gotham Independent Film Awards) традиционно са смятани за едни от най-важните в САЩ в контекста на независимото, авторско кино. На 18 октомври бяха обявени новите номинации. Претендентите за най-добър филм на 2012 година са следните:

"БЪРНИ" (Bernie) – реж. Ричард Линклейтър
"САМОТНАТА ПЛАНЕТА“ (The Loneliest Planet) – реж. Джулия Локтев
"В ЦАРСТВОТО НА ПЪЛНОЛУНИЕТО" (Moonrise Kingdom) – реж. Уес Андерсън
"УЧИТЕЛЯТ" (The Master) – реж. Пол Томас Андерсън
"ЦЕНТЪРЪТ НА НИЩОТО" (Middle of Nowhere) – реж. Ава ДюВерней

Изненадващото в тези номинации е отсъствието на нашумелия филм на Бен Зайтлин „Зверовeте на дивия юг“ (Beasts of the Southern Wild), който е номиниран само в категорията за най-добър дебют.

За награда „Готам“ в категорията „Най-добър документален филм“ са номинирани следните филми:
"ДЕТРОПИЯ" (Detropia) – реж. Хайди Юинг, Рейчъл Грейди
"КАК ДА ПРЕЖИВЕЕШ ЧУМАТА“ (How to Survive a Plague) – реж. Дейвид Френс
"МАРИНА АБРАМОВИЧ: АРТИСТЪТ ПРИСЪСТВА" (Marina Abramovic: The Artist is Present) – реж. Матю Ейкърс, Джеф Дюпре
"СТАЯ 237" (Room 237) – реж. Родни Ашър
"ЧАКАЛНЯТА" (The Waiting Room) – реж. Питър Никс
В рамките на откриващия се на 25 октомври в София Трети фестивал на американското независимо кино ще можем да гледаме два от номинираните филми за наградите „Готам“ – "ЗВЕРОВЕТЕ НА ДИВИЯ ЮГ" и "МАРИНА АБРАМОВИЧ: АРТИСТЪТ ПРИСЪСТВА".
Пълният списък с номинираните заглавия за наградите „Готам“ може да видите тук. Церемонията по връчването на 22-ите годишни награди „Готам“ за независимо американско кино ще се проведе на 26 ноември в Ню Йорк.

Главната награда на 56-ия международен кинофестивал в Лондон спечели „РЪЖДА И КОСТИ“ (RUST AND BONE) - новият филм на френския режисьор Жак Одиар. Журито, ръководено от известния британски сценарит и режисьор Дейвид Хеър, аргументира своето решение с „уникалното майсторство“ на творбата, наситена с болка, насилие и любов. Впрочем, Жак Одиар триумфира за втори път в Лондон, след като преди три години там бе отличен предишният му филм „Пророкът“ (Un prophète).
„Ръжда и кости“ е основан върху краткия едноименен разказ на писателя Крейг Дейвидсън и разказва историята на 25-годишен боксьор, чиято кариера е на път да се срине, заради счупване на кост в ръката. Но всичките му проблеми остават на заден план, след като се влюбва в млада жена (актр. Марион Котияр), дресировчик на косатки, станала инвалид в резултат на нещастен случай.
Наградата за най-добър дебют (SUTHERLAND AWARD) бе присъдена на филма „ЗВЕРОВЕТЕ НА ДИВИЯ ЮГ“ (BEASTS OF THE SOUTHERN WILD) на американския режисьор Бен Зайтлин.
За най-добър британски дебют бе обявен филмът на Сали Ел Хосейни (Sally El Hosaini) „МОЯТ БРАТ ДЯВОЛЪТ“ (MY BROTHER THE DEVIL).
Наградата Гриърсън за най-добър пълнометражен документален филм бе връчена на Алекс Гибни – режисьор и сценарист на филма „MEA MAXIMA CULPA: SILENCE IN THE HOUSE OF GOD“.
През последните години Лондонският кинофестивал се е превърнал в едно от най-значимите събития в света на киното. Той се провежда ежегодно от 1957 г. насам под егидата на Британския филм институт (BFI).
Източник: thefancarpet.com
 

Европейската киноакадемия обяви заглавията на номинираните филми за тазгодишните европейски филмови награди, които ще бъдат връчени за 25-ти пореден път на 1 декември във Валета – столицата на Малта. Важно е да се знае, че са вземани предвид филми, излезли през периода от 1 юли 2011 до 30 юни 2012 г. и по тази причина сред номинациите има заглавия от миналата година. Тукможе да видите списъка на игралните филми, от който са избрани тазгодишните претенденти за награди.

НОМИНАЦИИ ЗА ЕВРОПЕЙСКИТЕ
ФИЛМОВИ НАГРАДИ’2012
НАЙ-ДОБЪР ЕВРОПEЙСКИ ФИЛМ (European Film)

• Amour (Love), Michael Haneke, Austria, France and Germany
• Barbara, Christian Petzold, Germany
• Cesare Deve Morire (Caesar Must Die), Paolo and Vittorio Taviani, Italy
• Intouchables (Untouchable), Olivier Nakache and Eric Toledano, France
• Jagten (The Hunt), Thomas Vinterverg, Denmark
• Shame, Steve McQueen, UK

НАЙ-ДОБЪР ЕВРОПЕЙСКИ РЕЖИСЬОР (European Director)

• Nuri Bilge Ceylan for Bir zamanlar Anadolu'da (Once Upon a Time in Anatolia)
• Michael Haneke for Amour (Love)
• Steve McQueen for Shame
• Paolo Taviani and Vittorio Taviani for Cesare Deve Morire (Caesar Must Die)
• Thomas Vinterberg for Jagten (The Hunt

НАЙ-ДОБРА ЕВРОПЕЙСКА АКТРИСА (European Actress)

• Emilie Dequene in À perdre la raison (Our Children)
• Nina Hoss in Barbara
• Emmanuelle Riva in Amour (Love)
• Margarethe Tiesel In Paradies: Liebe (Paradise: Love)
• Kate Winslet in Carnage

НАЙ-ДОБЪР ЕВРОПЕЙСКИ АКТЬОР (European Actor)

• François Cluzet & Omar Sy in Intouchables (Untouchable)
• Michael Fassbender in Shame
• Mads Mikkelsen in Jagten (The Hunt)
• Gary Oldman in Tinker Tailor Soldier Spy
• Jean-Louis Trintignant in Amour (Love)

НАЙ-ДОБЪР ЕВРОПЕЙСКИ СЦЕНАРИСТ (European Screenwriter)

• Michael Haneke for Amour (Love)
• Tobias Lindholm & Thomas Vinterberg for Jagten (The Hunt)
• Cristian Mungiu for După dealuri (Beyond the Hills)
• Olivier Nakache and Eric Toledano for Intouchables (Untouchable)
• Roman Polanski and Yasmina Reza for Carnage

НАЙ-ДОБЪР ЕВРОПЕЙСКИ ОПЕРАТОР
(Carlo di Palma European Cinematographer Award)

• Sean Bobbitt for Shame
• Bruno Delbonnel for Faust
• Darius Khondji for Amour (Love)
• Gökhan Tiryaki for Bir zamanlar Anadolu'da (Once Upon a Time in Anatolia)
• Hoyte Van Hoytema for Tinker Tailor Soldier Spy

НАЙ-ДОБЪР КОМПОЗИТОР (European Composer)

• Cyrille Aufort & Gabriel Yared for En Kongelig Affære (A Royal Affair)
• François Couturier for Io Sono Li (Shun Li and the Poet)
• George Fenton for The Angels' Share
• Alberto Iglesias for Tinker Tailor Soldier Spy

НАЙ-ДОБЪР ЕВРОПЕЙСКИ ДОКУМЕНТАЛЕНИ ФИЛМ (European Documentary)

• Hiver Nomade (Winter Nomads), Manuel von Stürler, Switzerland
• London - The Modern Babylon, Julien Temple, UK
• Le thé ou l'électricité (Tea or Electricity), Jérôme le Maire, Belgium, France and Morocco

EВРОПЕЙСКО ОТКРИТИЕ – НАГРАДА НА КРИТИКАТА
(European Discovery - Prix FIPRESCI)

• 10 Timer Til Paradis (Teddy Bear), Mads Matthiesen, Denmark
• Broken, Rufus Norris, UK
• Kauwboy, Boudewijn Koole, Netherlands
• Портрет в сумерках Portret V Sumerkhak (Twilight Portrait), Angelina Nikonova, Russia
• Die Vermissten (Reported Missing), Jan Speckenbach, Germany

Пълният списък на номинациите може да намерите тук.

Наградите „Готам“ (Gotham Independent Film Awards) традиционно са смятани за едни от най-важните в САЩ в контекста на независимото, авторско кино. На 18 октомври бяха обявени новите номинации. А днес бяха оповестени и тазгодишните носители на тази награда.

НАГРАДИ „ГОТАМ“ ЗА 2012 г.

Най-добър филм: „В ЦАРСТВОТО НА ПЪЛНОЛУНИЕТО“ (Moonrise Kingdom) – реж. Уес Андерсън;
Най-добър режисьорски дебют: БЕН ЗАЙТЛИНза „Зверовeте на дивия юг“ (Beasts of the Southern Wild);
Най-добър документален филм: "КАК ДА ПРЕЖИВЕЕШ ЧУМАТА“ (How to Survive a Plague) – реж. Дейвид Френс
Най-добър актьорски ансамбъл: „СЕСТРАТА НА ТВОЯТА СЕСТРА“ (Your Sister's Sister) – реж. Лин Шелтън
Най-обещаващо актьорско изпълнение: ЕМАЯЦИ КОРИНЕАЛДИ (Emayatzy Corinealdi) за „СРЕДАТА НА НИЩОТО“ (Middle of Nowhere);
Най-добър филм, който още не е излязъл в киномрежата: „An Oversimplification Of Her Beauty“
Наградата на зрителите: „АРТЕФАКТ“ (Artifact)
Пълният списък с наградите може да прочетете тук.

Снощи в Малта се състоя юбилейната 25-а церемония по връчване на Европейските филмови награди. Над 2700 членове на Европейската филмова академия от всички краища на нашия континент определиха чрез гласуване най-добрите европейски филми, излезли през периода от 1 юли 2011 до 30 юни 2012 г.
Напълно очаквано големият победител тази година е филмът на Михаел Ханеке „ЛЮБОВ“ (Amour), който спечели 4 европейски награди от общо 6 номинации за: най-добър европейски филм, най-добър европейски режисьор, най-добра европейска актриса (Емануел Рива) и най-добър европейски актьор (Жан-Луи Трентинян).
Наградите в останалите категории:

• Най-добър европейски сценарист (European Screenwriter) - Тобиас Линдхолм и Томас Винтерберг (Tobias Lindholm & Thomas Vinterberg) за филма „Ловът“ (Jagten);
• Най-добър европейски оператор – Шон Бобит (Sean Bobbitt) за филма „Срам“ (Shame);
• Най-добър редактор – Джо Уолкър (Joe Walker) за филма „Срам“ (Shame);
• Най-добър сценограф – Мария Джуркович (Maria Djurkovic) за филма „Дама, поп, асо, шпионин“ (Tinker Tailor Soldier Spy);
• Най-добър европейски композитор – Алберто Иглесиас Alberto Iglesias за „Дама, поп, асо, шпионин“ (Tinker Tailor Soldier Spy);
• Eвропейско откритие – награда на критиката – „Kauwboy“ на Boudewijn Koole (Холандия);
• Най-добър европейски документален филм (European Documentary) – „Зимни номади“ (Winter Nomads) на Manuel von Stürler (Швейцария);
• Най-добър пълнометражен анимационен филм – „Алоис Небел“ (Alois Nebel) на Томаш Луняк (Tomáš Luňák) – Чехия, Германия, Словакия;
• Най-добър късометражен филм – „Супермен, спайдърмен или батман“ (Supermanq Spiderman or Batman) на Тудор Джурджу (Tudor Giurgiu) от Румъния
• Най-добра ко-продукция - награда „Евроимаж“ за Елена Даниелсон (Helena Danielsson) от Швеция;
• Награда за принос в европейското кино – ХЕЛЪН МИРЪН (Helen Mirren) – Великобритания;
• Награда на Европейската академия за цялостен принос на БЕРНАРДО БЕРТОЛУЧИ (Bernardo Bertolucci) – Италия;
  Награда на публиката за филма "Hasta La Vista" (Come As You Are) – реж. Geoffrey Enthoven (Белгия).
  Може да си припомните кои бяха всичките номинирани за награди оттук. 
  Източник: european film awards 

Наближава краят на годината, а с това и времето на традиционните кинокритически обзори на различни издания, сайтове и блогове на най-добрите филми през 2012-та. Разбира се, филмите не са състезателни коне, участващи в надпревара, но все пак тези класации ни помагат да се ориентираме в огромното море от заглавия – повечето от които, уви, така и не се появяват в нашата киномрежа. Но благодарение на кинофестивалите (София Филм Фест най-вече!), кинопанорамите (Киномания, например) и интернет, естествено, човек може (донякъде!) да следи какво излиза по световните екрани и какво си заслужава да види.
И така, вече две от най-авторитетните издания за кино – съответно във Франция и Великобритания – публикуваха своите класации на най-добрите филми за 2012 г. Но ако списъкът на „Cahiers du Cinéma“ отразява гледната точка само на това списание, то класацията на британското издание „Sight & Sound“ е по-представителна, според мен, защото е съставена на базата на допитване до 100 критици. 

Сравнявайки тези класации, забелязваме, че повтарящите се заглавия и в двете са само три: „Holy motors“, „Tabu“ и „Cosmopolis“, което говори за твърде големи различия в критериите на оценяващите. Лично за мен е много озадачаващо наличието на цели два филма на Абел Ферара в списъка на френското списание и отсъствието от него на филма на Михаел Ханеке „Amour“, който бе големият победител на тазгодишната церемония по връчване на европейските филмови награди.

На 92 години почина в болница в Сан Диего (САЩ) прочутият музикант и композитор РАВИ ШАНКАР, допринесъл изключително много за популяризирането на Запад на индийската класическа музика, изпълнявана на ситар. Той е трикратен носител на награда „Грами“ за легендарните си участия в Монтерейпрез 1967 и Уудстокпрез 1969 г. Индиецът вдъхновява Джордж Харисънда се научи да свири на ситар, а „Бийтълс“ използват основно звука на този инструмент в Within You, Without You (1967). По-късно Харисън, който става близък приятел на Шанкар, го нарича „кръстника на световната музика“.
„Макар да е време за тъга и мъка, също така е и време за всички нас да сме благодарни, че беше част от живота ни. Той остава завинаги в сърцата ни и в своята музика“, се казва в съобщението на близките му.
Шанкар живя дълго време едновременно в Индия и САЩ, където работи една от двете му дъщери – известната поп и джаз певица Нора Джоунс, която сме гледали във филма на Уонг Кар Уай „Моите боровинкови нощи“ (My Blueberry Nights, 2007).
Самият Рави Шанкар има огромен принос към киното с музиката си, композирана за такива емблематични в историята на седмото изкуство филми, като трилогията за Апу на Сатяджит Рей, включваща „Песента на пътя“ (Pather Panchali, 1955), „Непобеденият“ (Aparajito, 1956) и „Светът на Апу“ (Apur Sansar, 1959).
На Берлинале през 1957 г. получава „Сребърна мечка“ за музиката към филма на Тапан Синха „Кабулиецът“ (Kabuliwala). През същата година излиза и превъзходният късометражен филм „История със стол“ (A Chairy Tale) на големия канадски режисьор Норман Макларън, в който изпълнението на Рави Шанкар е от огромно значение. Чудесна негова композиция е включена в „Chappaqua“ на американския режисьор Конрад Рукс (Conrad Rooks), отличен със Специалната награда на журито на кинофестивала във Венеция през 1966 г.
Музиката на Рави Шанкар звучи и в два световноизвестни филма, удостоени с „Оскар“: „Чарли“ (Charly, 1968) на Ралф Нелсън и „Ганди“ (Gandhi, 1982) на Ричард Атънбъро, както и в „Генезис“ (Genesis, 1986) на сънародника му Мринал Сен, участвал в основния конкурс на фестивала в Кан през 1986г.
Индийският премиер Манмохан Сингх нарече Шанкар „национално съкровище и глобален посланик на индийското културно наследство“и допълни: „С Рави Шанкар си отиде една епоха. Нацията се присъединява към моята почит към този ненадминат гений, към неговото изкуство и скромност“.
Индийският виртуоз изнася концерти в продължение на 60 години (последното му изпълнение пред публика е на 4 ноември т.г. в Лонг Бийч, Калифорния, заедно с другата му дъщеря Анушка - вижте видеоот по-стар техен концерт). Включен е в Книгата на рекордите на Гинес като човека с най-продължителната международна музикална кариера. Рави Шанкар винаги е вярвал, че главното нещо в музиката е способността й да обединява различните хора и да допринася за тяхното отваряне към други култури.
По материали в dnevnik.bgи rollingstone.com

Обявиха официално номинациите за наградите „Златен Глобус”, които ще бъдат връчени на 13 януари в Бевърли Хилс (Калифорния) за 70-и път. Както е известно, тези награди, определяни чрез гласуване от членовете на Гилдията на чуждестранните журналисти в Холивуд, са сравнително точен индикатор за това, кои ще спечелят най-престижните филмови отличия – „Оскар”-ите, чието раздаване ще стане на 24 февруари 2013 г.

С най-много номинации за „Златен глобус“ (общо 7!) е филмът на Стивън Спилбърг „Линкълн“, който има шансове да победи в следните седем категории:

• най-добър филм - драма;
• най-добър актьор в драма - Даниел Дей-Луис;
• най-добро изпълнение на поддържаща мъжка роля в драма - Томи Лий Джоунс;
• най-добро изпълнение на поддържаща женска роля в драма - Сали Фийлд;
• най-добър режисьор - Стивън Спилбърг;
• най-добър сценарий - Тони Къшнър;
• най-добра оригинална музика – Джон Уилямс.
  
  НОМИНАЦИИТЕ ЗА "ЗЛАТЕН ГЛОБУС'2013":

  Best Motion Picture - Drama
  Argo (2012)
  Django Unchained (2012)
  Life of Pi (2012)
  Lincoln (2012)
  Zero Dark Thirty (2012)

  Best Motion Picture - Musical or Comedy
  The Best Exotic Marigold Hotel (2011)
  Les Misérables (2012)
  Moonrise Kingdom (2012)
  Salmon Fishing in the Yemen (2011)
  Silver Linings Playbook (2012)
  
  Best Performance by an Actor in a Motion Picture - Drama
  Daniel Day-Lewis for Lincoln (2012)
  Richard Gere for Arbitrage (2012)
  John Hawkes for The Sessions (2012)
  Joaquin Phoenix for The Master (2012)
  Denzel Washington for Flight (2012)

  Best Performance by an Actress in a Motion Picture - Drama
  Jessica Chastain for Zero Dark Thirty (2012)
  Marion Cotillard for De rouille et d'os (2012)
  Helen Mirren for Hitchcock (2012)
  Naomi Watts for Lo imposible (2012)
  Rachel Weisz for The Deep Blue Sea (2011)

  Best Performance by an Actor in a Motion Picture - Musical or Comedy
  Jack Black for Bernie (2011)
  Bradley Cooper for Silver Linings Playbook (2012)
  Hugh Jackman for Les Misérables (2012)
  Ewan McGregor for Salmon Fishing in the Yemen (2011)
  Bill Murray for Hyde Park on Hudson (2012)

  Best Performance by an Actress in a Motion Picture - Musical or Comedy
  Emily Blunt for Salmon Fishing in the Yemen (2011)
  Judi Dench for The Best Exotic Marigold Hotel (2011)
  Jennifer Lawrence for Silver Linings Playbook (2012)
  Maggie Smith for Quartet (2012)
  Meryl Streep for Hope Springs (2012)
  
  Best Performance by an Actor in a Supporting Role in a Motion Picture
  Alan Arkin for Argo (2012)
  Leonardo DiCaprio for Django Unchained (2012)
  Philip Seymour Hoffman for The Master (2012)
  Tommy Lee Jones for Lincoln (2012)
  Christoph Waltz for Django Unchained (2012)

  Best Performance by an Actress in a Supporting Role in a Motion Picture
  Amy Adams for The Master (2012)
  Sally Field for Lincoln (2012)
  Anne Hathaway for Les Misérables (2012)
  Helen Hunt for The Sessions (2012)
  Nicole Kidman for The Paperboy (2012)

  Best Director - Motion Picture
  Ben Affleck for Argo (2012)
  Kathryn Bigelow for Zero Dark Thirty (2012)
  Ang Lee for Life of Pi (2012)
  Steven Spielberg for Lincoln (2012)
  Quentin Tarantino for Django Unchained (2012)

  Best Screenplay - Motion Picture
  Argo (2012): Chris Terrio
  Django Unchained (2012): Quentin Tarantino
  Lincoln (2012): Tony Kushner
  Silver Linings Playbook (2012): David O. Russell
  Zero Dark Thirty (2012): Mark Boal

  Best Original Song - Motion Picture
  Act of Valor (2012): Monty Powell, Keith Urban("For You")
  The Hunger Games (2012): Taylor Swift, John Paul White, Joy Williams, T-Bone Burnett("Safe and Sound")
  Les Misérables (2012): Claude-Michel Schönberg, Alain Boublil, Herbert Kretzmer("Suddenly")
  Skyfall (2012): Adele, Paul Epworth("Skyfall")
  Stand Up Guys (2012): Jon Bon Jovi("Not Running Anymore")

  Best Original Score - Motion Picture
  Anna Karenina (2012/I): Dario Marianelli
  Argo (2012): Alexandre Desplat
  Cloud Atlas (2012): Reinhold Heil, Johnny Klimek, Tom Tykwer
  Life of Pi (2012): Mychael Danna
  Lincoln (2012): John Williams
  
  Best Animated Film
  Brave (2012)
  Frankenweenie (2012)
  Hotel Transylvania (2012)
  Rise of the Guardians (2012)
  Wreck-It Ralph (2012)

  Best Foreign Language Film
  Amour (2012)
  Kon-Tiki (2012)
  Intouchables (2011)
  En kongelig affære (2012)
  De rouille et d'os (2012)

  Best Television Series - Drama
  "Boardwalk Empire" (2010)
  "Breaking Bad" (2008)
  "Downton Abbey" (2010)
  "Homeland" (2011)
  "The Newsroom" (2012)

  Best Television Series - Musical or Comedy
  "The Big Bang Theory" (2007)
  "Episodes" (2011)
  "Girls" (2012)
  "Modern Family" (2009)
  "Smash" (2012)

  Best Mini-Series or Motion Picture Made for Television
  Game Change (2012) (TV)
  The Girl (2012) (TV)
  "Hatfields & McCoys" (2012)
  "The Hour" (2011)
  "Political Animals" (2012)

  Best Performance by an Actor in a Television Series - Drama
  Steve Buscemi for "Boardwalk Empire" (2010)
  Bryan Cranston for "Breaking Bad" (2008)
  Jeff Daniels for "The Newsroom" (2012)
  Jon Hamm for "Mad Men" (2007)
  Damian Lewis for "Homeland" (2011)

  Best Performance by an Actress in a Television Series - Drama
  Connie Britton for "Nashville" (2012)
  Glenn Close for "Damages" (2007)
  Claire Danes for "Homeland" (2011)
  Michelle Dockery for "Downton Abbey" (2010)
  Julianna Margulies for "The Good Wife" (2009)
  
  Best Performance by an Actor in a Television Series - Musical or Comedy
  Alec Baldwin for "30 Rock" (2006)
  Don Cheadle for "House of Lies" (2012)
  Louis C.K. for "Louie" (2010)
  Matt LeBlanc for "Episodes" (2011)
  Jim Parsons for "The Big Bang Theory" (2007)
  
  Best Performance by an Actress in a Television Series - Musical or Comedy
  Zooey Deschanel for "New Girl" (2011)
  Lena Dunham for "Girls" (2012)
  Tina Fey for "30 Rock" (2006)
  Julia Louis-Dreyfus for "Veep" (2012)
  Amy Poehler for "Parks and Recreation" (2009)

  Best Performance by an Actor in a Mini-Series or a Motion Picture Made for Television
  Kevin Costner for "Hatfields & McCoys" (2012)
  Benedict Cumberbatch for "Sherlock" (2010)
  Woody Harrelson for Game Change (2012) (TV)
  Toby Jones for The Girl (2012) (TV)
  Clive Owen for Hemingway & Gellhorn (2012) (TV)
  
  Best Performance by an Actress in a Mini-Series or a Motion Picture Made for Television
  Nicole Kidman for Hemingway & Gellhorn (2012) (TV)
  Jessica Lange for "American Horror Story" (2011)
  Sienna Miller for The Girl (2012) (TV)
  Julianne Moore for Game Change (2012) (TV)
  Sigourney Weaver for "Political Animals" (2012)
  
  Best Performance by an Actor in a Supporting Role in a Series, Mini-Series or Motion Picture Made for Television
  Max Greenfield for "New Girl" (2011)
  Ed Harris for Game Change (2012) (TV)
  Danny Huston for "Magic City" (2012)
  Mandy Patinkin for "Homeland" (2011)
  Eric Stonestreet for "Modern Family" (2009)
  
  Best Performance by an Actress in a Supporting Role in a Series, Mini-Series or Motion Picture Made for Television
  Hayden Panettiere for "Nashville" (2012)
  Archie Panjabi for "The Good Wife" (2009)
  Sarah Paulson for Game Change (2012) (TV)
  Maggie Smith for "Downton Abbey" (2010)
  Sofía Vergara for "Modern Family" (2009)
  
  Източник: imdb.com

  
  
  

Филмът на режисьора Беноа Жако „Сбогом, моя кралице“ (Les adieux à la reine), който гледахме през ноември на Киномания, бе отличен с престижната награда „Луи Делюк”. Тя се връчва ежегодно от френските кинокритици на най-добрия филм на годината и е смятана за равнозначна на наградата „Гонкур” в литературата. Луи Делюк е известен френски критик и теоретик на киното, живял от 1889 до 1924г.  
С церемонията по връчването на този приз бе открит сезонът на кинонаградите във Франция.

Спечелвайки високото отличие, 38-ят филм на Беноа Жако се нареди сред най-вероятните претенденти и за главната френска награда за кино – „Сезар“, която се дава от името на Академията за киноизкуство във Франция. Миналата година с „Луи Делюк“ бе удостоен филмът на Аки Каурисмаки „Хавър“, а по-миналата - „Лисабонски потайности” на Раул Руис. 
„Сбогом, моя кралице“ победи тази година в силната конкуренция на нашумели заглавия, като „Любов“ (Amour) на Михаел Ханеке (спечелил "Златна палма" в Кан),  „Ръжда и кости“ (Rust and Bone) на Жак Одиар, „След май 68-ма“ (Après mai) на Оливие Асаяс, „Свети мотори“ (Holy Motors) на Леос Каракс и др.

Филмът е на историческа тематика и разказва за дните, предшестващи екзекуцията на Мария-Антоанета. Ролята на прочутата кралица на Франция изпълнява Даян Крюгер, а действието се развива в двореца Версайл.
Благодарение на умелата режисура на Беноа Жако (Benoît Jacquot), филмът улавя перфектно страсти, поквара, случайни погледи на благородство и, в крайна сметка, дава убедителна представа за целия хаос в двора на Мария-Антоанета в първите дни на Великата френска революция.
За основа на филмовия разказ е използван романът на Шантал Тома, а Леа Сейду играе една от продворните дами на Мария, която с привидно невинен маниер умело си проправя път към благоволението на господарката си, докато съдбата не я подхвърля в съвсем различна посока. Действието се развива между позлатените покои на благородниците и крайните квартали на онези, които ги обслужват, а филмът много точно отразява духа на времето. Даян Крюгер се справя изключително като злочестата кралица, а Виржини Ледойен прави най-добрата си роля от години в образа на специалната приятелка на кралицата – Габриел дьо Полиняк.
Източник: lemonde.fr